11.06.1999

Датата е 11 юни 1999 година, град Пловдив. Към 2 часа аз и Камен тръгнахме към стадион “Пловдив”. Доста си печеше слънцето, по улиците нямаше много хора. Вървяхме с превъздигнато настроение. Наближихме стадиона и вече тълпата от хора се заформяше. Отпред бяха спряни много рейсове и коли. Видяхме хора от Гърция, Македония и Румъния.. сигурно е имало и от други държави. Веднага се наредихме на един от входовете. Опашката беше голяма, но това нямаше значение. Разбрахме, че не можем да влезнем с бутилката от минерална вода и бяхме пренудени да я изхвърлим върху един огромен куп от шишета с вода. За да влезнем, минахме поне през 8 човека, които ни претърсваха. Най-после бяхме на стадиона. Може би беше 4 часа. Имаше доста хора. Някои седяха прави, други бяха насядали на тревата. Ние се насочихме напред, но не можахме да стигнем много далече. Бяхме на около 15-20 метра от сцената. Седнахме и ние. Все повече и повече хора влизаха. По едно време нямаше как и станахме прави, гледахме да не ни изместят и да останем назад. Бяхме почти централно на сцената. Вече бях изгубил представа за времето, но най-после някой се показа на сцената. Бяха подгряващата група, Monster Magnet. Честно казано никога не ги бях слушал. Направиха доста яко шоу. На мен ми харесаха някои от песните им. Публиката също пощуря. Имаше адско пого.. имаше огромни тласаци, цялата публика от едната страна, тръгна на другата.. не мога да го опиша, но си беше страшно. Държахме се с Камбата, но няма как падахме, ставахме. Накрая всичко свърши.. Аз се измъкнах с премазана ръка и стъпкано кутре, на което имам белег и до днес. Но както и да е, заслужаваше си. След като се прибраха момчетата от ММ, започна едно дълго и мъчително чакане. Не знам точно колко, но ми се стори цяла вечност. Е най-после излезнаха, всички започнаха неистово да крещят, да скачат и да пляскат. Ето ги Metallica. Чувството беше невероятно.

Беше си точно “една мечта по-малко”. Периодът, в който бяха Metallica беше доста оплюван по онова време.Може би феновете на групата очакваха по-добри албуми от Load и ReLoad. Но както и да е. Всички се кефиха неистово. Имаше песни от всички албуми. James доста добре забавляваше публиката, а концерта вървеше с пълна пара.

Не можеше да се диша от жега. Тениската ми беше мокра. От време на време подскачах за да мога да си поема по-хладен и чист въздух. Понякога отпред докато пръскаха с вода, някоя капка попадаше върху мен и това си беше адски кеф.
Jason и Kirk изсвириха няколко сола. На никой не му се искаше концерта да свърши, но и този момент дойде. James просто каза “Thank you, thank you from Metallica, Plovdiv!” Започнаха да хвърлят перца в тълпата, а Lars си хвърли палките.Така и свърши концерта. Публиката искаше Seek and destroy, но така и не я получи.

Насочихме се към най-близкия изход. Бързо излезнахме. От там с Камен хванахме към чичо му, който живееше наблизо. Хапнахме набързо, пиинахме. Прибрах се у нас към 2 и половина, но сигурно до сутринта не можах да заспя. Толкова бях уморен, но от голямата превъзбуда ли, не знам и аз, не можех да заспя. Просто това беше невероятен концерт. Никога няма да го забравя.